Блог

Думата имплант произхожда от латинско име „plantum“ и означава присадка, която се поставя в челюстните кости и става част от нея, безпроблемно и дълго време замества изгубените зъби и става нова опора на изкуствени коронки, мостове и други видове зъбни протези.

Независимо от причината за загубата на зъб или зъби (вследствие на хронични или остри възпаления, травми, пародонтоза), имате избор за възстановяване на нормално дъвчене на храната, добрата естетика и правилната фонетика чрез фиксирани мостове над естествените ви зъби или подвижни протези и най-вече чрез поставяне на зъбен имплант.

Поради големите успехи и малките усложнения, поставянето на импланти набира популярност и в световен мащаб. Тези успехи са в резултат на непрекъснати научни изследвания и практики в методите на поставянето им.

Стабилната механична връзка между импланта и костта (остеоинтеграция) зависи от:

1. Състоянието на костта.
2. Дизайна и параметрите на импланта: (Макроскопски дизайн на имплантното тяло).
3. Обработка на имплантатната повърхност: (Микроскопски дизайн на имплантното тяло).
4. Прецизната и щадяща хирургична техника.

С развитието на науката и технологиите, денталната имплантология претърпява много бързо развитие, съобразено именно с остеоинтеграцията. Произвеждат се различни имплантационни системи, разнообразни по форма и дизайна и други параметри.

Класификация на имплантите:

1. Според формата (коренови, винтови);
2. Според материала (титаниеви, биокерамични);
3. Според повърхността (гладки полирани, грапави ретенционни;)
4. Според време на имплантиране (ранни-имедиантни, късни);
5. Според метода на имплантиране (едноетапни-закрито,двуетапни-открито);
6. Според позицията в костта (спонгиозни, бикортикални).

В практиката най-широко използваният вид, който се имплантира, е винтовият интраосален титанов имплант. Той е лек, биосъвместимтим, високоустойчив на фрактуриране и устойчив срещу на корозия.

Методи за имплантация:
Едноетапно закрито имплантиране (Immediate loading implantation):

Класификация на имплантитеИновативен метод, при който се използват едночасови импланти (имплантът и надстройката са монолитни).

Имплантът се поставя (закотвя) директно в компактна кост (твърда кост), в алвеолата, непосредствено след изваждането на зъба).

Без изчакване на период за остеоинтеграция, имплантът може веднага да бъде натоварен с мостовите конструкции (ранно натоварване).

Двуетапно открито имплантиране - (Conventional implantation):

Класически универсален метод е двуетапното имплантиране с късно натоварване, при който след като се постави (завинти) импланта в спогиозата на костта (меката кост), се изчаква период от 3-5 месеца (необходим период за остеоинтеграция - вкостяване) на импланта, за да може адекватно да бъде натоварван с коронова или мостова конструкция.

Успешната имплантация зависи от:

1. Страна на пациента (видът, обемът и мястото на поставения имплант в костта, придружаващи заболявания, вредни навици и хигиена);

2. Страна на имплантолога и клиниката (теоретично-практична квалификация, ръчни умения, спазване на протокола и реда на имплантиране, както и строго спазване на септични и антисептични принципи);

3. Страна на имплантите и имплантационна система (да са изработени от медицински титан от световно известна марка, притежаващи всички международни сертификати за качество).

Усложнения при имплантация са:

1. Инфекция, получена около повърхността на имплантите (периинплантит), причинява отхвърлянето им. Това състояние има по-висока честота при конвенционалните зъбни импланти.

2. Оток, кървене, изтръпване са редки усложнения и зависят от общото състояние на паценита, както и от локалното състояние на устната кухина, от местата на имплантиране и в голяма степен от опита на имплатолога и вида опертивна техика и методите, които се използва при имплантция.