Основата на базалната имплантология се състои в това, че не се взема предвид толкова височината или ширината на наличната кост, колкото наличната кортикална (твърда) кост с висока степен на минерализация. Тази кост не се резорбира през целия живот, дори след ваденето на зъбите.
Между закотвения базален имплант в две или в три кортикали на костта се образува механична връзка, независимо от биологичните процеси в самата кост. Това дава възможност за незабавно (имедиатно) натоварване и възможност за поставяне на моста, веднага след имплантацията.
Изводът: можем да поставим базални имплати във всякаква твърда кост, където я има, независимо от нейния обем и да я натоварваме веднага след поставянето на импланта, без да чакаме период на остеоинтеграция или вкостяване на импланта, или да се налага използването на допълнителни аугментация с костно заместващи материали.
Базалните импланти дават възможност на пациенти, при които никога не е било възможно по-рано да бъдат имплантирани, поради особености в тяхната анатомия на някои жизнени структури (близост до долно челюстен нерв, ниски максималните синуси).
Поставянето на импланти при пациентите с придружаващи заболявания като диабет, остеопороза, вече не е противопоказание. Базалните имедиатни импланти им дават големи надежди с висока успеваемост.
Новият дизайн на едночастовите базални импланти и гладката им повърхност ги прави практически неподатливи към възпаление (периимплантит), поради невъзможност от бактериален растеж по повърхността им. Така те могат да се поставят безопасно на пушачи или на пациенти с пародонтални заболявания, както и веднага след изваждане на зъб.
Изводът: всички проблеми, които възникват при конвенционалните двучастови импланти като: грубата повърхност (обект за колонизация на бактерии), нестабилната връзка между импланта и надстройката над него, изчакването на дълъг период за заздравяването на костта след изваждането на силно разрушени зъби, периодът на остеоинтеграция, дават едно голямо предимство на базалните импланти.
Един от основателите на съвременната базална имплантология е Prof. Dr. Stefan Ihde (Германия). Той прилага за първи път нова технология за лечение с базални имедиатни импланти с незабавно натоварване (Strategic implantation), и гласи, че всеки имплант трябва да се закотви в най-малко две места в компактната кост. Тази кост притежава високо ниво на минерализация и стабилност и нисък метаболизъм и може да бъде незабавно натоварвана. Prof. Dr. Stefan Ihde усъвършенства практически нова методотика за имплантиране, създава и прилага нови видове базални импланти.
Успехът при прилагане на стратегическо базално имплантиране изисква внимателна подготовка на пациента и перфектно планиране на етапите на лечение, а също и познаването на анатомията и физиологията на костта за определяне на точните места, където ще се закотвят базалните импланти.
Изводът: когато ние прилагаме техниката на стратегическо имплантиране с незабавно натоварlане, практически съкращаваме времето на лечение от 4-5 месеца до само 5 дни и минимизираме рисковете за пациенти от допълнителни хирургични манипулации като костна аугментация и повдигане на синуси. По този начин минимизираме болката, вследствие на тези операции, както и излишните разходи за тях.
Предимства на базалните импланти
Имедиатното имплантиране с базални импланти е удобен, бърз и безопасен метод. Пациентите имат по-малко следоперативни болки, усложнения, грижи и по-малко разходи. Достига се до над 98 % успеваемост.
Дълготрайна стабилна връзка с костта
Базалните импланти се закотвят в нерезорбируемата висококачествена кортикална базална кост. Така се образува стабилна биомеханична връзка между костта и импланта.
Правилно разпределение на дъвкателни сили с правилно и сигурно дъвчене на храната
Закотвените базални импланти разпределят биомеханичните натоварвания от дъвкателни сили в областите около компактната кост, които са силно устойчиви на резорбция и притежават най-висока степен на натоварване.
Разпределението на силите на дъвчене в цялата челюст спомага дъвкателните мускули да функционират максимално в синхрон, както и предотвратяват риска от атрофия
Стратегическото имплантиране води до разпределянето на силите на дъвчене далеч от костните области около импланта, които са склонни към бактериална инвазия и следователно тези импланти оцеляват много добре, дори при много неблагоприятни условия.
Подходящи са за всички възрастни хора без изключение
Базалните импланти могат да се поставят дори и в най-неблагоприятните костни ситуации, независимо от степента на загуба на костна маса:
В долната челюст - когато има тежък костен дефицит, за да се избегне долно челюстния нерв, те се поставят биокортикално (във вестибуло-лингвална посока).
При горната челюст - дългите базални импланти заобикалят синусите, като се поддържат от костната предна част и отзад до максиларния синус (туберо-петергоидни импланти), като по този начин се елиминира необходимостта от костна аугментация и повдигане на синуса.
По-ниски разходи за пациента
При базалната имплантация не е необходимо поставяне на допълнително костно -заместващо вещество за увеличаване на обема на костта (както се налага при конвенционалните импланти костното присаждане в максиларен синус).
Може да се лекуват голямо разнообразие от случаи, които не могат да се опишат с конвенционалните двучастови импланти
Дължи се на разнообразието във форми, размери, както и специфичен дизайн на базалните импланти.
Няма риск от възпаления около импланта или от опасни орални инфекции
Базалните импланти имат гладки полирани повърхностни конструкции, които не позволяват бактериална колонизация върху повърхностите на импланта, което на свой ред елиминира възникването на периимплантити.
По-малко възможни грешки и по-малко рискове
За поставяне на базални импланти се изисква само една хирургична процедура с минимална интервенция чрез локална анестезия.
По-малки следоперативни грижи и усложнения (болки и отоци на меките тъкани)
Поставянето на базални импланти може да извърши едновременно с екстракции на всички болни зъби (дълбоко фрактурирани, силно подвижни пародонтозни зъби, зъби с хроничен пародонтит), пластика на алвеоларен гребен и пластика на венците.
Те се поставят на всички пациенти дори на тези, които имат малка кост, недостатъчна за поставяне на конвенционални импланти
Базалните импланти може да се поставят при контролирани диабетици, при пушачи, при пациенти, страдащи от остеопороза или при пациенти с хроничен пародонтит (пародонтоза).
Базалните импланти са едночастови импланти, те се ажустират в директна връзка в мостовата конструкция след няколко дни от поставянето им
Тъй като няма свързващ винт, не съществува риск от разхлабване на винтовите напрежения. Избягват се всички проблеми, възникващи от връзките между импланта и надстройката над импланта (ротации на коронката, периимплантити).
Недостатъци на базалните импланти
1. В случаите на екстракции на множество зъби и корени и едновременно поставяне на базални импланти, се получава естествено свиване (ретракция) на венците (гингива) и по-късно стопяване на костта, в резултат на което се получава оголване на определени участъци от конструкцията, което не е оптимално от естетична гледна точка. В такива случаи предпочитаме да се поставят временни метало-пласмасови конструкции за период от 1 година, след което да се сменят с постоянни метало-керамични конструкции.
Забележка: В някои клинични случаи, за да постигнем висока стабилизация на базалните импланти в определени участъци от челюстите, не се взима под внимание положението на ниските участъци от костта, дори състоянието на гингиватa. Затова се налага едновременно с имплантирането, след ваденето на зъбите, да се направи и пластика на венците и уравняване на вълнообразния алвеоларен гребен. Това е с цел радикално елиминиране на всички възпалителни и некротични участъци и подготовка на раневите полета за бъдещите конструкции. По този начин свиването на венците и костта се редуцира до минимум и се получава равномерно натоваряне.
2. При пациенти, страдащи от едностранна тежка травма или туморна формация на дъвкателни мускули, се получава едностранно натоварване на мускулите. В такива случаи не се предпочита поставяне на базални импланти, поради неравномерното натоварване над тях.
3. При пациенти, които употребяват дълго време (4-5 години) орално или венозно бифосфоонати (особено тези с азотни странични вериги) при лечение на остеопороза.
Забележка: Бифосфонатите с азотните странични вериги инхибират костната резорбция (която се получава при остеопороза). По този начин костният метаболизъм се забавя и това възпрепятства лечението с импланти и всички лечебни процеси в челюстната кост.
Ако се налага имплантация в челюстната кост - вадене на зъби, пациентите трябва да се откажат от употребата на тези лекарства, ако е възможно след консултация със специалист. Възможно е лечение с базални импланти след преустановяване приема на тези лекарства.
Видове базални импланти
Системите за базални импланти на Dr. Ihde Dental са изработени от високо устойчиви на счупване Ti6Al4V сплави титан. Фирма Simpladen tGmbH (Biomed) произвежда много разнообразни видове базални импланти за незабавно натоварване, за да се справят с всякакви проблеми със зъбите. Те са сертифициран продукт (патентовани) с гарантирано качество. Поставят се лесно и бързо с минимална инвазия за пациента.
Кортикални и бикортикални винтови импланти - BCS, BECES (Basal Cortical Screw):
Използват се веднага след премахването на зъбите, директно в гнездото на екстракция.
Специалният им дизайн е комбинация между специалните саморежещи широки нарези за закотвяне, дори при отдалечени кортикали и гладка повърхност (NO- ITISSURFACE), осигуряващи максимална първична стабилност, избягваща неблагоприятните латерални сили.
Компесивни винтови импланти: KOS (King of Singlepiece):
Те не са буквално базални, имат конична форма и саморежещи нарези за минимална инвазивност. Поставят се в спонгозата на костта и я компресират (притискат) странично.
Поставят се без препариране на ламбо през венеца, без да се прави разрез и предават налягането само върху кортикалната кост.
TPG и КОS +:
Уникалният дизайн съчетава технологията на компресионните и кортикалните импланти за зони с нехомогенна костна плътност. Комбиниран имплант с три различни дизайна на резбата на един имплант.
Микронишката в първия кортикал осигурява стабилност, режещата нишка в средата позволява сигурно закрепване в пресните екстракции, а апикалната компресионна нишка осигурява стабилност. Постига се огромна първична стабилност.
Латерални базални импланти BOI (Basal OsseoIntegrated):
Това са дискови импланти. Поставят се изяло в кортикалата, странично, в силно атрофирана челюстна кост с ламбо.
Те осигуряват идеално преразпределение на дъвкателното налягане върху челюстите.
Етапи за поставяне на базални импланти
Ден 1
1. Подготовка за имплантация /преимплатационен етап/: Анамнеза и итраорален преглед. Направа на рентгенови и фотоснимки снимки, подоготовка на документация, вземане на предварителни отпечатъци;
2. Хирургичен етап: Екстракции на налични зъби и корени, кистозни образувания и заглаждане на костта на алвеоларните гребени;
3. Имплантационен етап: Поставяне на имплантите в областта на долната челюст или горна челюст, или двете и направа на контролна рентгенова снимка;
4. Протетичен етап:
- нивелиране и изправяне на поставени имплатни в правилна позиция в зъбната дъга;
- вземане на отпечатък на горна и долна челюст с трансфери и изпращане за зъботехническа лаборатория;
- регистриране на захапка /вземане на прикус/.
Ден 2
Контролен преглед и медикаментозна обработка в устната кухина.
Ден 3
Контролен преглед и медикаментозна обработка в устната кухина.
1. Направа на метална проба на конструкции над импланти в двете челюсти;
2. Вземане на вторичен отпечатък с прикус и изпращането му към зъботехническа лаборатория;
3. Избор на цвят за керамиката на мостова конструкция.
Ден 4
Почивка
Ден 5
1. Сваляне на конците;
2. Ажустиране и фиксиране на конструкциите с постоянно циментиране;
3. Артикулация на захапката;
4. Направа на окончателни фото и рентгенови снимки.
Забележка: Времетраенето на манипулациите може да търпи леки промени в зависимост от общото и локалното състояние на пациента.