Зaкрито имплантиране - (Conventional implantation)
.jpg)
Конвенционално имплантиране е класически универсален метод,при който след като се постави(завинти) импланта в спогиозата на костта (меката кост) и се изчаква период от 3-5 месеца необходими за постигане на остеоинтеграция с костта (вкостяване).
След като мине този период на остеоинтеграция, имплантът може да бъде натоварен с коронка или мостова конструкция. Затова се нарича двуетапно имплантиране.
Основният проблем при конвеционалните импланти е приемането и стабилното задържане на импланта в костта. Този проблем бе решен за първи път от д-р. Бронемарк (Швеция), който изработва биопоносими импланти със специфичен дизайн, съобразен с начините на образуването на нова кост и костното всрастване.
С течение на годините конвенционалното имплантиране се развива много бързо. Различните международни фирми непрекъснато създават разнообразни модификации на имплантите с цел увеличаване успеха на задържането им в костта. Това е причина за нарастващия брой фирми и производители, търсещи и предлагащи иновацията в денталната имплантология.
На практика в клиниката използваме най-новите имплантационни системи - всяка със своите предимства и индикации на използване. Такива са ENDURE(USA) , MDI (USA), Titanium Fix (Brazil) , I-Fix (Italy) , Strauman (Germany), Ankylos (Germany) , Alfa Gate (Germany) , GIH (Switzerland) , Neo BioTech (South Korea). Тези световно известни и сертифицирани марки имат своите индикации в прилагането на методите.
Всяка една система има предимства на прилагане в зависимост от количество на налична кост и от зоната за имплантиране - фронталната или дисталната зона.
Етапи на лечение:
Етап 1: След снемане на анамнеза и интраорален клиничен преглед и направа на рентгенова снимка, под локална анестезия, се прави разрез и се отпрепарира лигавицата (ламбото). Поставя (завинтва) се в спонгиозната (меката) част на костта и се зашива;
Етап 2: След 4-6 месеца настъпва разкриване на импланта и поставяне на гигиво-формиращ елемент, за да се оформи венеца около импланта;
Етап 3: След 10-15 дни от втория етап се взема отпечатък за зъботехническа лаборатория за направата на мостова конструкция над импланта;
Етап 4: Поставяне на надстройката над импланта и ажустиране на готовата конструкция (над импланта) и окончателното й залепване.
Предимства:
1. Възможност за поставяне, както на единични, така и на няколко импланта във всички зони на челюстите;
2. Възможност за направа на отделни единични коронки над импланти, което дава високо естетичен ефект.
Недостатъци:
1. Необходима налична достатъчна широка и висока (обемна)кост за мястото за имплантиране;
2. Поставяне на импланта в спонгиозата на костта (меката част) и изчакване на дълго време за остеоинтеграцията (вкостяване) му в челюстта;
3. Понякога при неналична достатъчна по обем кост се налага поставяне на костно-заместващо вещество ( костна аугментация) и това удължава периода за изчакване.