.jpg)
Главната цел на протезирането върху имплантите е да създаде идеална зъбната оклузия т.е. създаването на стабилна, двустранно балансирана оклузия в хармония с дъвкателните мускули и долночелюстни стави.
Втората цел на протезирането е да доведе до максимално задоволителна естетика, чрез която пациентът връща самочувствието си и хубавата усмивка.
Протезирането върху имплантите се различава от протезирането върху изпилените естествени зъби, тъй като изисква голяма прецизност в изработването им, за да се постигне добра естетика, а това в голяма степен зависи от нивото на коста и венците.
В случаите, когато пациентите притежават достатъчно голямо количество подлежаща кост (вертикално и хоризонтално), ние можем да постигнем много добър естетичен резултат, независимо кой метод за импланти използваме (конвенционален или имедиатен).
При протезирането върху конвенционални имплати винаги се получава добра естетика, защото се изчаква определен период за извършване на всички етапи от ремоделиране и образуване на нова кост около импланта, след което се вземат отпечатъци за направа на постоянните конструкции.
В случаите, когато няма достатъчна налична кост за поставяне на конвеционални импланти, за да се избегнат манипулации като поставяне на изкуствена кост (аугментация с костнозамесващи вещества), по-добро и лесно решение е поставянето на базални импланти с имедиатно натоварване. То се прави едновременно (почти винаги) с екстракции на болни зъби и с екстирпация на кистите (пародонтални и периапикални). Малкото количество кост, образуването на различни нива на костта (вследствие на пресни екстракции, пластики на коста и венците), налага да се правят временни конструкции с цел шиниране и имедиатно функционално натоварване, за да се постигне оптимален естетичен ефект, когато ги сменяме с постоянни конструкции.
Видове конструкции над импланти
Протезирането върху импланти бива ранно и късно, в зависимост от това дали имплантатите се натоварват в момента на имплантирането или в по-късен етап. При имедиатните импланти изработената конструкция се циментира на 6-ия ден, докато при конвенционалното протезиране с класически импланти това става едва след 6-ия месец (след периода на остеоинтеграция).
Временни конструкции
Изработват се за период от 1 година (до приключване на процесите на ремоделиране на костта). Те биват:
1. метало-пластмасови: основата е от метал, благодарение на който се осъществява шинирането и стабилизирането на имплантите.
Протоколът на изработка е следният: в деня на имплантация се взимат отпечатъци, след 2 дни зъботехникът изработва металния скелет и се определя клинично височината на захапката. На четвъртия ден се прави проба с избраните пластмасови зъби и на следващият ден готовата конструкция се циментира с „long time temporary“ цимент за период от няколко месеца.
2. метало-композитни: при тях имаме за база метален скелет (тънък, фин и лек), но зъбите върху него са композитни, високо естетични и стабилни. Материалът позволява повторни корекции по отношение на форма и цвят директно в устата на пациента, както и коригиране на празните пространства, появили се след свиването на костта и меките тъкани. Това е значително предимство пред другите видове временни конструкции. Протоколът на работа е същият като при горните конструкции, но позволява корекции в устата на пациента, дори и след циментирането.
3. Cad-Cam техника: сравнително нов метод, използващ компютърна програма. Интраоралният скенер сканира имплантите директно в устната кухина. Тази информация се трансформира в цифров код, а чрез специален софтуер сканираните повърхности се реконструират. С Cad-Cam системата може да се направи и детайлен план как биха изглеждали бъдещите конструкции. Първият етап на работа включва сканирането на обектите в устната кухина и компютърна обработка на образа. Вторият етап е ажустиране и циментиране на конструкцията.
Постоянни конструкции
При наличие на предходни екстракции на зъби и екстирпации на кисти, при пластика на кост и меки тъкани, се наблюдава ретракция на меките тъкани и нормална (физиологична) атрофия на костта. След приключване на този период се поставят постоянните конструкции. Те биват:
1. метало-керамични: най-подходящи и най-предпочитани, класически вариант за протетика. Базата е от фин, метален скелет, а естетичната част над него е керамика - при нея има възможност за комбинация между няколко цвята, с цел много точно възпроизвеждане на зъбната форма и големина. Когато керамиката е нанесена послойно, нейните естетични качества стават още по-добри. За възпроизвеждане на венеца се използва керамика в розов цвят - с различни нюанси за различните типове лигавица. Етапите на работа са същите, както при протокола за метало-пластмасови и метало-композитни конструкции. Готовите конструкции се фиксират с постоянен цимент.
2. циркониеви: те са неметални, с високи естетични качества, пропускат светлина с отразяване и наподобяват максимално зъбите. Имат изключителна твърдост и висока плътност. Биологично поносими са и не предизвикват алергични реакции. Не задържат плака и много лесно се почистват.
Материалът е под формата на циркониеви блокчета, които се фрезоват и се получават цели конструкции или зъбни пънчета.
3. BioHpp: нов материал, който започва да се използва в имедиатното имплантиране. BioHPP е материал на базата на PEEK (polyetheretherketone), който вече се прилага успешно в денталната практика. Има механични свойства, сходни с тези на човешката кост и дълго време се използва в имплантирането.
