Блог

Същност на базалната имплантация

Основата на базалната имплантология се състои в това, че не се взема предвид толкова височината или ширината на наличната кост, колкото наличната кортикална (твърда) кост с висока степен на минерализация. Тази кост не се резорбира през целия живот, дори след ваденето на зъбите.

Между закотвения базален имплант в две или в три кортикали на костта се образува механична връзка, независимо от биологичните процеси в самата кост. Това дава възможност за незабавно (имедиатно) натоварване и възможност за поставяне на моста, веднага след имплантацията.

Изводът е, че можем да поставим базалнии имплати във всякаква твърда кост, където я има, независимо от нейния обем и да я натоварваме веднага след поставянето на импланта, без да чакаме период на остеоинтеграция или вкостяване на импланта.

Базалните импланти дават възможност за по-добър и пълноценен начин на живот на нашите пациенти.

Много важно е да отбележим, че поставянето на импланти при пациентите с придружаващи заболявания като диабет, остеопороза, вече не е противопоказание. Базалните имедиатни импланти им дават големи надежди с висока успеваемост.

Новият дизайн на едночастовите базални импланти и гладката им повърхност ги прави практически неподатливи към възпаление (периимплантит), поради невъзможност от бактериален растеж по повърхността им. Така те могат да се поставят безопасно на пушачи или на пациенти с пародонтални заболявания, както и веднага след изваждане на зъб.

Защо базалните импланти за толкова успешни?

Успехът при прилагане на стратегическо базално имплантиране изисква внимателна подготовка на пациента и перфектно планиране на етапите на лечение, а също и познаването на анатомията и физиологията на костта за определяне на точните места, където ще се закотвят базалните импланти.

Изводът, че когато прилагаме техниката на стратегическо имплантиране с незабавно натоварване, практически съкращаваме времето на лечение от 4-5 месеца до само 5 дни и минимизираме рисковете за пациенти от допълнителни хирургични манипулации като костна аугментация и повдигане на синуси. По този начин минимизираме болката, вследствие на тези операции, както и излишните разходи за тях.

Какви са предимствата на базалните импланти?

Имедиатното имплантиране с базални импланти е удобен, бърз и безопасен метод. Пациентите имат по-малко следоперативни болки, усложнения, грижи и по-малко разходи. Достига се до над 98 % успеваемост.

Дълготрайна стабилна връзка с костта

Базалните импланти се закотвят в нерезорбируемата висококачествена кортикална базална кост. Така се образува стабилна биомеханична връзка между костта и импланта.

Закотвените базални импланти разпределят биомеханичните натоварвания от дъвкателни сили в областите около компактната кост, които са силно устойчиви на резорбция и притежават най-висока степен на натоварване. Разпределението на силите на дъвчене в цялата челюст спомага дъвкателните мускули да функционират максимално в синхрон, както и предотвратяват риска от атрофия.

Стратегическото имплантиране води до разпределянето на силите на дъвчене далеч от костните области около импланта, които са склонни към бактериална инвазия и следователно тези импланти оцеляват много добре, дори при много неблагоприятни условия.

Базалните импланти са подходящи са за всички възрастни хора без изключение

Базалните импланти могат да се поставят дори и в най-неблагоприятните костни ситуации, независимо от степента на загуба на костна маса:

·         В долната челюст - когато има тежък костен дефицит, за да се избегне долно челюстния нерв, те се поставят биокортикално (във вестибуло-лингвална посока);

·         При горната челюст - дългите базални импланти заобикалят синусите, като се поддържат от костната предна част и отзад до максиларния синус (туберо-петергоидни импланти), като по този начин се елиминира необходимостта от костна аугментация и повдигане на синуса;

·         По-ниски разходи за пациента

·         При базалната имплантация не е необходимо поставяне на допълнително костно- заместващо вещество за увеличаване на обема на костта;

·         Няма риск от възпаления около импланта или от опасни орални инфекции;

·         Базалните импланти имат гладки полирани повърхностни конструкции, които не позволяват бактериална колонизация върху повърхностите на импланта, което на свой ред елиминира възникването на периимплантити.

Поставянето на базални импланти може да извърши едновременно с екстракции на всички болни зъби (дълбоко фрактурирани, силно подвижни пародонтозни зъби, зъби с хроничен пародонтит), пластика на алвеоларен гребен и пластика на венците.

Базалните импланти се поставят на всички пациенти дори на тези, които имат малка кост, недостатъчна за поставяне на конвенционални импланти. Те могат да се поставят при контролирани диабетици, при пушачи, при пациенти, страдащи от остеопороза или при пациенти с хроничен пародонтит (пародонтоза).

Недостатъци на базалните импланти

1. В случаите на екстракции на множество зъби и корени и едновременно поставяне на базални импланти, се получава естествено свиване (ретракция) на венците (гингива) и по-късно стопяване на костта, в резултат на което се получава оголване на определени участъци от конструкцията, което не е оптимално от естетична гледна точка. В такива случаи предпочитаме да се поставят временни метало-пласмасови конструкции за период 6-24 месеца, след което да се сменят с постоянни метало-керамични конструкции.

Забележка: В някои клинични случаи, за да постигнем висока стабилизация на базалните импланти в определени участъци от челюстите, не се взима под внимание положението на ниските участъци от костта, дори състоянието на гингиватa. Затова се налага едновременно с имплантирането, след ваденето на зъбите, да се направи и пластика на венците и уравняване на вълнообразния алвеоларен гребен. Това е с цел радикално елиминиране на всички възпалителни и некротични участъци и подготовка на раневите полета за бъдещите конструкции. По този начин свиването на венците и костта се редуцира до минимум и се получава равномерно натоваряне.

2. При пациенти, страдащи от едностранна тежка травма или туморна формация на дъвкателни мускули, се получава едностранно натоварване на мускулите. В такива случаи не се предпочита поставяне на базални импланти, поради неравномерното натоварване над тях.

3. При пациенти, които употребяват дълго време (4-5 години) орално или венозно бифосфоонати (особено тези с азотни странични вериги) при лечение на остеопороза.

Забележка: Бифосфонатите с азотните странични вериги инхибират костната резорбция (която се получава при остеопороза). По този начин костният метаболизъм се забавя и това възпрепятства лечението с импланти и всички лечебни процеси в челюстната кост.

Ако се налага имплантация в челюстната кост - вадене на зъби, пациентите трябва да се откажат от употребата на тези лекарства, ако е възможно след консултация със специалист. Възможно е лечение с базални импланти след преустановяване приема на тези лекарства.